„УХОД В ПРЕКРАСНОЕ”
Йоханна Эмилия Лизете Розенберга/ Эльза Плиекшане/ Аспазия (1865-1943 г.)
Перевод на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТИВАНЕ В ПРЕКРАСНОТО
В миг, когато последно стъпало
на живота ми време заля,
след прекрасното кратко начало
сетна жажда дай да утоля.
В миг, когато смъртта ще ме вземе,
след премяната земна сега
дай сумрака на лошото време
да обгърна аз с шал от дъга.
Чехли златни дай – ще ги надяна,
ще прекрача след здрачна заря
в нощ, деня прекроила за смяна,
страх от бъдното ще усмиря.
Като алени облаци искам
да витая в небесния мир,
да отварям небето по изгрев,
да затварям следзалезна шир.
Да искря през нощта, да сияя,
сякаш плам, в небесата роден,
сутрин пръски да роня омайни
в звезден дъжд към полята под мен.
Ако някога пак покълна
на земята, сред вятъра там,
като алена роза напълно
дай на вятъра листи да дам.
Безтегловна, с листата да мина,
под върхарите търсеща брод,
с ароматна звезда на жасмина
да облитам небесния свод.
Сред талазите чайка самотна,
в буря мрачна, без лъч светлина,
над живота – потъваща лодка,
да издигна в душата платна.
Час удари, готова съм, срочно
свечерява се, залез сияй;
пътя земен аз с плач започнах,
да замина с усмивка дай.
...Да, в природата Господ вдъхва
вечен огън, невехнещ стрък,
а човекът в обречен кръг е,
изтърпява и болка, и мъка
и си тръгва – след този кръг.
Ударения
ОТИВАНЕ В ПРЕКРАСНОТО
В ми́г, кога́то после́дно стъпа́ло
на живо́та ми вре́ме заля́,
след прекра́сното кра́тко нача́ло
се́тна жа́жда дай да утоля́.
В ми́г, кога́то смъртта́ ште ме взе́ме,
след премя́ната зе́мна сега́
дай сумра́ка на ло́шото вре́ме
да обгъ́рна аз с ша́л от дъга́.
Че́хли зла́тни дай – ште ги надя́на,
ште прекра́ча след здра́чна заря́
в но́шт, деня́ прекрои́ла за смя́на,
стра́х от бъ́дното ште усмиря́.
Като а́лени о́блаци и́скам
да вита́я в небе́сния ми́р,
да отва́рям небе́то по и́згрев,
да затва́рям следза́лезна ши́р.
Да искря́ през ноштта́, да сия́я,
ся́каш пла́м, в небеса́та роде́н,
су́трин пръ́ски да ро́ня ома́йни
в зве́зден дъ́жд към поля́та под ме́н.
Ако ня́кога па́к покъ́лна
на земя́та, сред вя́търа та́м,
като а́лена ро́за напъ́лно
да́й на вя́търа ли́сти да да́м.
Безтегло́вна, с листа́та да ми́на,
под върха́рите тъ́рсешта бро́д,
с арома́тна звезда́ на жасми́на
да обли́там небе́сния сво́д.
Сред тала́зите ча́йка само́тна,
в бу́ря мра́чна, без лъ́ч светлина́,
над живо́та – потъ́вашта ло́дка,
да изди́гна в душа́та платна́.
Час уда́ри, гото́ва съм, сро́чно
свечеря́ва се, за́лез сия́й;
пъ́тя зе́мен аз с пла́ч запо́чнах,
да зами́на с усми́вка да́й.
...Да́, в приро́дата Го́спод вдъ́хва
ве́чен о́гън, неве́хнешт стръ́к,
а чове́кът в обре́чен кръ́г е,
изтърпя́ва и бо́лка, и мъ́ка
и си тръ́гва – след то́зи кръ́г.
Превод на български език: Красимир Георгиев
Аспазия
NAVE DAILUMA
Bus man nokapt dzivibas kapes,
Kaju par pedejo slieksni spert,
Dod man, dailuma remdejot slapes,
Pedejo dzives malku dzert.
Bus man, navei atdodot vietu,
Dzivibas uzvalku nostu gerbt,
Lauj man ap melno negaisa vetru
Zaigosu varaviksnu apkart verpt.
Naktij nakot mainai ar dienu,
Dod man mirdzuma izstarot,
Pari ejot par debesu plienu,
Gribi man zelta kurpes dot.
Lai es, nesot makonus sartus,
Varu pret zvaigznu ailem iet,
Ritos atverot debesu vartus,
Vakaros atkal vert tos ciet.
Nakti ka mirdzosam meteoritam
Lauj no debesu krutim rist,
Gaisi zilbosas liesmas titam,
Zvaigznu lietu uz zemi krist.
Ja uz zemes es atkal dzimstu
Un man atkal bus saknes laist,
Lai es ka roze birstot rimstu,
Kas pa rudena vejiem gaist.
Lai ka liegu lapinu kliedu,
Atrisusu no galotnes,
Mani ka smarzigu jasmina ziedu
Ziedona vesminas gaisos nes.
Vetra dod man uznirt ka kaivai
Un, kad negaiss enu sak mest –
Dod man dzivibas grimstosai laivai
Dveseles sparnus pari plest.
Visur, kur pedejas atliekas vacu,
Kad jau vakara saule man riet,
Raudot es dzive ieksa nacu,
Smaidot es gribetu projam iet. –
...Ak, tikai dabai ar devigam rokam
Dievi dod dzivibas uguni kurt,
Cilvekam jaiet caur dzimstibas lokam,
Jaiet caur visam sapem un mokam,
Beidzot tam vistosa vecuma gurt.
1942 г.
* Поради отказ на сайта да ги приеме, някои от буквите са заменени с близки по графика букви.
Аспазия
УХОД В ПРЕКРАСНОЕ (перевод с латышского языка на русский язык: Рута Марьяш)
В миг, когда у последней ступени
Время проститься с жизнью велит,
Дай Прекрасного прикосновеньем
Жажду предсмертную утолить.
В миг, когда приближаясь к отходу,
Время наряд земной вернуть,
Дай чернеющий мрак непогоды
Шалью радуги обернуть.
Туфли в золоте дай – надену
И шагну, раздвигая тьму
В ночь, спешащую дню на смену,
Страх Неведомого уйму.
Алым облаком править мне бы,
Средь небесных светил витать,
Отворять на рассвете небо,
Вечерами вновь затворять.
Ночью ярко сиять, искриться,
Словно сам в небесах рождён,
Света всполохами пролиться –
Звёздным пасть на поля дождём.
Если снова в земного края
Почве корни пущу, ростки,
Дай мне розой уйти, теряя
С ветром осени лепестки,
Невесомой кружить листвою,
Той, что ветер с вершин несёт,
Дай жасмина душистой звездою
Вознестись под небесный свод.
Чайкой взмыть над морской волною
В шторм, когда ни зги не видать,
Дай над тонущей жизни ладьёю
Парусом крылья души поднять.
Собралась, уже час назначен,
Вечереет, закат впереди,
Путь земной начинала с плача,
Дай с улыбкой с земли уйти.
... Да, Господь лишь Природе в руки
Вечной жизни огонь даёт,
Человек в обречённом круге
Перетерпит и боль, и муки,
Завершив этот круг – уйдёт.
---------------
Латвийската поетеса, драматург и преводач Аспазия (Йоханна Эмилия Лизете Розенберга/ Эльза Плиекшане) е родена на 4/16 март 1865 г. в с. Даукшас, Залениекска околия, Елгавския край. Учи във висше женско училище (до 1886 г.). Първото й публикувано стихотворение е във в. „Диенас лапа” през 1887 г. Превежда от френски, немски и руски език. През 1905 г. емигрира в Швейцария, а през 1920 г. се връща в Латвия. Съпруга е на известния поет и драматург Янис Райнис. Авторка е на стихосбирките „Красные цветы” (1897 г.), „Сумерки души” (1904 г.), „Солнечный уголок” (1910 г.), „Охапка цветов” (1912 г. ), „Распростертые крылья” (1920 г.), на драмите „Мстительница” (1888 г.), „Вайделоте” (1889 г.), „Потерянные права” (1890 г.), „Жрица” (1894 г.), „Недостигнутая цель” (1895 г.), „Ведьма” (1895 г.), „Зелтите” (1901 г.), „Серебряное покрывало” (1905 г.) и др. Умира на 5 ноември 1943 г. в с. Дубулта, близо до гр. Юрмала.